Как зависимостта от изкуствения интелект променя авторитета, възприятията и нашето поведение — критичната гледна точка на двама професионалисти на по чаша кафе.
Обикновено не се изказвам по сензационни (кликбейт) и поляризиращи теми, но трябваше да ми олекне на душата след една среща със стар приятел.
Под „стар“ имам предвид, че работехме заедно като млади специалисти и все още смятаме себе си за млади — поне докато ценностите и гледните ни точки ни не започнаха да говорят друго, докато споделяхме чувствата си относно използването на AI.
Той е тесен експерт в правната сфера — един от шепата такива в нашата страна. Аз пък работя в маркетинга от времето, когато зареждането на един уебсайт отнемаше горе-долу колкото изпушването на половин цигара. Виждали сме какво ли не от корпоративния свят и на двама ни се наложи да се адаптираме към всичко, което AI донесе със себе си (което, признавам, е точно от онези неща, които някой „излязъл от тренда“ би казал). Как точно един маркетолог критикува AI, бихте попитали?
Ами, нека ви обясня.
Компрометиране на качеството: Когато всеки стане експерт за една нощ
В момента OpenAI привлича 865 милиона месечни посещения, като се очаква да достигне 1 милиард до края на 2026 г. (Exploding Topics, 2025). За контекст: в целия свят има 6 милиарда интернет потребители (Statista, 2025), което означава, че грубо един на всеки шестима души онлайн използва ChatGPT — и това дори не включва разклоненията и имитаторите му. Накратко, един от всеки шестима потребители вече има незабавен достъп до структурирана, синтезирана информация по практически всяка тема: дизайнерски инструменти, копирайтинг, програмиране, медицински съвети, правни рамки, счетоводство, психоанализа, диетология — каквото се сетите.
Хора без опит и полупрофесионалисти използват този достъп, за да продават услугите си. Дори тези, които наистина притежават необходимите знания, за да постигнат страхотен резултат, често под натиска на времето или от чист мързел се изкушават да правят компромис с качеството чрез бързи промптове.
И тези потребители нямат никакви скрупули да приложат тези знания на практика. Но ето къде е уловката: качеството на отговора от AI е точно толкова добро, колкото е качеството на самия промпт, което пък зависи изцяло от знанията на човека, който го пише. Всичко това важи с пълна сила и за оценката на получения отговор и решението дали и как той да се използва. Това звучи като много критично мислене, нали?
Точно така. И този мисловен процес се изпарява в момента, в който имате „всичко, което трябва да знаете“, поднесено на красиво форматиран поднос. Защо да полагате усилия, когато три параграфа с булети и удебелен текст могат да превърнат всеки в „експерт“?
Според еволюционната теория човешкият мозък винаги е пестял енергия, където е възможно, особено под натиска на забързаното ежедневие (Cheney & Seyfarth, 2007). Тази функция за „икономия на мозъчна енергия“ е и това, което ни кара да действаме по стереотипи — нашият когнитивен процесор просто няма капацитета да анализира всяка ситуация или човек от нулата, затова по подразбиране разчита на готови настройки и преки пътища (Lippmann, 1956).
Като политически журналист, Липман първи изследва стереотипите в контекста на дипломатите и гражданите, които трябва да вземат решения по въпроси, за които имат оскъдна информация или познания. Той твърди, че стереотипите до голяма степен се възприемат от външни източници, а не произтичат от личен опит, и че те трудно се поддават на промяна чрез директна комуникация, защото хората са склонни да възприемат и чуват това, което вече очакват.
AI подсилва този ефект със скорост и технологичен блясък — той поддържа и задълбочава мързела на мозъка ни, докато в същото време ни кара да се чувстваме умни и проницателни.
Промяна в потребителските навици: На какво учим следващото поколение да се радва?
С моят приятел дискутирахме как хората от нашето поколение често могат да разпознаят и обикновено не харесват масово произвежданото AI съдържание. Въпросът беше дали това проницание се разпростира и върху останалата част от света, и по-специално върху младите хора, чиито вкусове се изграждат в ерата на изкуствения интелект. Най-големият дял от потребителите на OpenAI (42%) са на възраст под 25 години (Exploding Topics, 2025). Вече виждаме проучвания, които показват, че част от аудиторията активно предпочита AI-генерирано съдържание пред такова, създадено от хора. Появяват се обаче и доказателства, че това може да е просто преходна фаза и че дълбоко човешката нужда от емпатия има тенденцията да връща хората към авторското съдържание — там, където усещате, че някой наистина е изпитал нещо.
Но нека се върнем на това как се формира естетическият вкус — например в музиката. Вкусът на моето поколение беше оформен от поп и нови метъл банди във време, когато притежаването на пиратско копие на албум на касета беше върховна фенска преданост. Поведението, което вървеше с това, беше показателно: връщането на любимата песен назад (усилие, вместо просто превъртане напред на дигитално устройство) те караше да цениш всяка музикална фраза, да научаваш текста наизуст и да знаеш подредбата на песните.
Поколението преди моето откри своята музикална идентичност чрез грандиозни рок фестивали на открито, бунт и нарушаване на правилата. Вкусът на техните родители пък е бил оформен от класическа музика и опера, защото това е било онова, което „пазарът“ е предлагал.
А сега? Напълно не съм сигурна какви естетически образи се запечатват в съзнанието на днешните млади хора, които използват AI ежедневно, за да създават, учат и изразяват себе си.
Това обаче е ключов въпрос за всеки маркетолог: с какви потребителски навици и предпочитания всъщност работим днес?
Заличаване на авторитета: Когато чатботът задминава десетгодишен опит
Какво знаете за Френската революция? Най-вероятно това, което сте запомнили от часовете по история в гимназията — крайна икономическа неравнопоставеност, монархическа злоупотреба с власт, глад… Сега си представете, че трябва да обсъждате Френската революция със запален потребител на AI, който десет минути по-рано е чатил с бота за Холокоста. Нищо чудно да се окаже, че „научавате“ как етническите предразсъдъци също са били основна причина за Революцията — при това подкрепено с цитирани източници. Пробвайте да се борите с това, историци!
Десетилетие на трудно извоювана експертиза — с други думи, вашата дума — може да изчезне за миг под лъскавата и изпипана структура на AI-генерирания отговор.
В здравеопазването например алгоритмите за машинно обучение и дори роботизираните системи се превръщат в неразделна част от диагностиката, планирането на лечението и грижата за пациентите. И все пак притеснението относно зависимостта от AI е, че тя разяжда критичното мислене и решаването на проблеми, тъй като професионалистите все повече разчитат на това, което машината изкарва на повърхността, вместо да използват собствената си преценка (Weisberger, 2024).
И с това отново се завъртаме обратно до мързела на мозъка.
Психологическо и когнитивно въздействие: Скритата цена да превъзложиш мозъка си на друг
Но кои са тези интензивни потребители на AI? Какви психологически черти споделят и защо някои хора разчитат на него много повече от други?
Тук стои и въпросът за автономията и професионалната идентичност, като и двете се размиват при прекомерна зависимост от AI системите. Автентичността също страда, особено когато всички започнем да звучим абсолютно еднакво в имейл отговорите си.
Едно проучване установява, че колкото повече един професионалист разчита на AI, толкова по-малко усещане за контрол има върху собствената си работа, което от своя страна създава емоционален дисонанс и намалява удовлетвореността от работата (Stănescu & Romaşcanu, 2024).
Когато става въпрос за черти на личността, е корисно да започнем с класическия модел „Big Five“, предложен за първи път от Tupes and Christal (1961). Моделът обхваща пет измерения: екстраверсия (енергична насоченост към социалния и материалния свят); отзивчивост (просоциална нагласа към другите, за разлика от антагонизма); съвестност (социално управляван контрол на импулсите, който поддържа поведението, насочено към задачи и цели); невротизъм (емоционална нестабилност и отрицателен афект, за разлика от равновесието); и отвореност към опит (ширината, дълбочината, оригиналността и сложността на умствения и преживелищния живот на индивида) (Riedl, 2022).
Пилотно проучване установява, че както доброжелателността, така и съвестността взаимодействат с качеството на изпълнение на задачите, когато хората използват AI чатботове, което подсказва за връзка между тези черти и крайните резултати. По-високата съвестност корелира с по-добро изпълнение на задачите, особено в среда, подпомагана от AI. Обратно, хората с по-ниска доброжелателност — онези, които са склонни към себеутвърждаване и независимост — всъщност са произвели по-качествена работа при използване на AI в сравнение с тези, които не го използват (Kovbasiuk et al., 2025).
Какво ще кажем за психологическите ефекти от продължителната употреба на AI?
Ето къде нещата стават особено обезпокоителни за мен. Проучване сред 500 здравни специалисти установи, че продължителната употреба на AI инструмент води до когнитивно претоварване — тоест умствено изтощение — и последващ спад в способността за вземане на решения. Степента на използване на AI се свързва и с повишен емоционален стрес, като професионалистите съобщават за засилена тревожност и натиск при вземане на решения с висок залог, пряко свързани с тяхната зависимост от AI. Прекомерната употреба се свързва още и с по-кратък обхват на вниманието, което показва по-широк отрицателен ефект върху когнитивните функции.
Наблюдава се и умерена емоционална зависимост от системите с изкуствен интелект, особено сред здравните работници и преподавателите, работещи в стресови условия.
Тези констатации илюстрират двойствената природа на изкуствения интелект: докато той подпомага ефективността и вземането на решения, той взема и реален когнитивен и емоционален данък (Naseer et al., 2025).
Заключение
Ще оставя извода на всеки един от вас — това, в края на краищата, е изключително субективна тема. Единственото нещо, което ще добавя е, че в духа на пълната прозрачност използвах AI (Claude), за да полирам английския си и да организирам списъка с източници. Защото ме мързи.
Поздрави!
П.
Източници (References)
- Cheney, D. L., & Seyfarth, R. M. (2007). Baboon metaphysics: The evolution of a social mind. University of Chicago Press. https://books.google.bg/books?id=HOZaEAAAQBAJ
- Exploding Topics. (2025). ChatGPT statistics. https://explodingtopics.com/blog/chatgpt-users
- Kovbasiuk, A., Triantoro, T., Przegałińska, A., Sowa, K., Ciechanowski, L., & Gloor, P. (2025). The personality profile of early generative AI adopters: A Big Five perspective. Central European Management Journal, 33(2), 252–264. https://doi.org/10.1108/CEMJ-02-2024-0067
- Lippmann, W. (1956). Public opinion. Macmillan. (Original work published 1922)
- Naseer, A., Ahmad, N., & Chishti, M. (2025). Psychological impacts of AI dependence: Assessing the cognitive and emotional costs of intelligent systems in daily life. Review of Applied Management and Social Sciences, 8(1), 291–307. https://doi.org/10.47067/ramss.v8i1.458
- Riedl, R. (2022). Is trust in artificial intelligence systems related to user personality? Review of empirical evidence and future research directions. Electronic Markets, 32, 2021–2051. https://doi.org/10.1007/s12525-022-00594-4
- Stănescu, D. F., & Romaşcanu, M. C. (2024). The influence of AI anxiety and neuroticism in attitudes toward artificial intelligence. European Journal of Sustainable Development, 13(4), 191. https://doi.org/10.14207/ejsd.2024.v13n4p191
- Statista. (2025). Number of internet users worldwide.
- Tupes, E. C., & Christal, R. E. (1961). Recurrent personality factors based on trait ratings (USAF ASD Technical Report No. 61-97). Lackland Air Force Base.
- Weisberger, M. (2024). AI dependence and critical thinking in healthcare: An overview. LiveScience.